Прочетен: 3215 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 09.04.2008 21:29
- Много си прост! – му казах аз.
- Да, прост съм. Не знам защо всички очакват от мен да съм сложен...
- Ето! И се правиш на много умен. Иронизираш хората и им се подиграваш. За какъв се мислиш, бе?
- За никакъв.
- Продължаваш да го правиш!
- Не, аз те обичам – каза ми той.
- Обаче аз не те обичам – ядосах се аз. А всъщност го обичах до припадък.
- Обичаш ме. Всички казват, че не ме обичат , обаче са влюбени в мен и треперят от ужас, че един ден ще ги напусна. А аз винаги ги напускам - отвърна ми самоуверено той.
- Гадняр! Изрод! – разкрещях му се аз. Знаех, че е болезнено прав.
Животът ми се усмихна многозначително.
***
- Целуни ме! – прошепна й той.
- Няма да те целуна – изхили му се тя в очите.
- Курва! Целуваш се с всички, а когато човек те желае истински, се правиш на недостъпна – ядоса се той.
- Така е. Правя си каквото си искам. Целувам само когото аз реша. Когато ме желаят не ми е интересно. Толкова са ми досадни някакви глупаци, които мечтаят за мен. Много по-интересно ми е да отида и да целуна някой внезапно на улицата. Докато върви хванат за ръка с приятелката си...
- Мръсница! – нервира се той. Ти си долна уличница и цинична кучка!
- Може и така да е, но аз обичам да причинявам болка на хората...
- Целуни ме! – прошепна отново той.
Смъртта отказа да го целуне.
Обичаш ме - отвърна той.
След миг и двамата се спряха
и следващото бе отбой....
___________________________________________
Целуна я и устните се сляха
и литнаха в небето две души
Така е трудно долу на Земята
така прекрасно е да се лети.
Само без критики, знаеш че не стихоплетствам!
Дано това настроение ми мине по-бързо.
:-)
давай, давай, дето викахме едно време :)))))
