Скъпи колеги,

Вчера беше последният ми работен ден с вас. Повече от три години минаха, откакто стъпих тук за първи път. Повечето от вас тогава ги нямаше. Дойдох със сълзи на очи. Отивам си с радост. Дойдох със сълзи, защото обожавах предишната си работа. Отивам си с радост, защото това повече не се търпи. Стана ми тъжно в последните часове, все пак това са три години от живота ми. Но само до момента, в който се случи поредният скандал и крещяха на един от вас. Имала съм златни мигове тук, но те са свързани с конкретни хора, а повечето от тях си  тръгнаха вече. Както си тръгвам и аз. Интригите и незачитането на личното достойнство ги прогониха. И аз заради това си отивам. Но не можех да не се разстроя, когато се прегръщах с вас за довиждане.

С никой от вас не се разделям с лошо чувство. А някои от вас ще ми липсват, въпреки, че ще се виждаме когато си поискаме. Запазвам лошо чувство обаче към това да клеветиш колегите си, да  слухтиш за личния им живот и да ходиш да докладваш. Да прикриваш своите грешни решения, като ги лепваш на някой друг. Не многото работа кара хората да си тръгнат, а именно това отношение. Всички ние можехме да направим така, че нещата да стоят по-иначе. Обаче си траехме. А когато някои се опитвахме да се опълчим, бяхме причислявани към малцинството на бунтарите, които настройват останалите срещу системата. Ако бяхме единни, това нямаше да се случи. Обаче не го направихме. За това разбира се, нося вина и аз. Но всичко вече е без значение. Чакат ме по-хубави времена. Надявам се и с вас всичко да е наред.

Вчера, малко преди да си тръгна, седях и гледах как всеки върши обичайните неща. И мислех, как за последен път наблюдавам цялата тази атмосфера. Която толкова ме е изнервяла стотици пъти, но съм ужасно свързана с нея. И ми стана тъжно. Но нито за миг не се прокрадна у мен съмнение, че изборът ми не е правилен.

На вас желая успех и лично щастие. Защото личният живот е по-важен – хората, които обичаме, нашите хобите и интереси.

Не съм капризна. Много дълго обмислях това решение, но дойде моментът в който осъзнах, че друг път няма освен напускането. Не защото не ме ценят. Не страдам от грандомания. Обидно ми е да гледам как унижават хората. Обидно ми е било, когато всеки един от вас е бил поставен в абсурдната ситуация да се обяснява за най-голямата дреболия. За себе си дори мога да кажа, че съм била по-привилигирована, защото никога не ми се случиха неща, които са се случвали с много от вас. Но имам крещяща нужда от въздух и лично пространство. Много пъти отлагах това решение като си казвах, че рано или късно всичко ще се оправи. Че вече съм свикнала и нищо не може да ме изненада. Но и моят ред дойде...
Чао...

хмммм, нещо не вдявам-от блога ли тръгваш ,или от работа....

от работа

Поздравления за смелото решение. Добре дошла в отбора на непримиримите...:))))

Не веднъж ми се е случвало. Учудваше ме преди факта, че дори в работа която няма развитие, не е добре платена, искат се само яки мишници и нищо повече, в която не можеш да очакваш друго освен поредната заплата, дори на такова място, има интриги. Уверих се, че са навсякъде. Дай, Боже, да си намериш среда в която не е така. И за себе си се моля, същото.

сърдечно ти пожелавам най-доброто да предстои. поздрави!!

Поздравявам те за смелото ти решение!За съжаление, това с което си се сблъскала го има навсякъде.Дано си намериш мястото и да дишаш спокойно!Успех!

нови предизвикателства! Наслука!

желая ти успех и много късмет. Успех!

раздялата носи и малко болка, дори когато е желана и чакана.Винаги има нещо, дори мъничко, което губиш.Но съм убедена,че хубавото тепърва ти предстои.Много е важно освен да харесваш работата си, да се чувстваш добре и в работната среда, която ти е осигурена. Все пак на работното си място прекарваме по-голямата част от деня си.Успех!

Да, името ти ми звучи познато. Не си ли тръгваш от Узунов?

Благодаря на всички за подкрепата. Вярвам, че хубавото наистина ми предстои.
mozart, да от узунов си тръгвам.

Късмет, много късмет! И гледай напред!!!

every new beginning is some beginning end

и нова възможност да намериш това което ти е липсвало...пожелавам ти го :)))))

Да, даааа... За Узунов не съм чувал много хубави неща като за работодател

През декември миналата година и на мен ми се наложи да направя същата крачка, само се надявам мястото на което ще отидеш да е по - добро от предишното...тъй като май на всякъде е все същата помия за жалост...Пожелавам ти да не се разочароваш и да имаш само позитивни емоции!