Веднъж бях в лудницата. Странно е как хората с различни психични заболявания могат да те докоснат по такъв разтърсващ начин. Беше точно преди една Коледа. Аз и мои колеги правихме материали за това как различни групи от обществото ще посрещнат празниците. Отидох в женската психиатрия на Четвърти километър, по-малко известен като болница „Свети Наум”. Идеята ми беше жените там да ми кажат нещо за себе си и какво си пожелават за Коледа. Имах разрешението на директора на болницата, но се оказа, че тепърва трябва водя и разговор с шефа на женската психиатрия. Той си беше по-шантав от всички пациенти с разнообразните си диагнози взети заедно.

В крайна сметка разговарях с група жени. Те бяха с тежки форми на заболяване, тъй като тези с по-леките вече ги бяха пуснали за празниците да бъдат със семействата си. Имаше една жена с диагноза шизофрения. Тя ми разказа, че има дъщеричка и за празниците ще бъде с нея. А всъщност нямаше да бъде! Не знам дали го осъзнаваше. Не знам дали изобщо имаше дъщеря, но ме трогна това, че тя разсъждаваше като всяка една жена-майка. Какво по-естествено от това да прекара Коледа с дъщеря си? Макар и тази дъщеря да е само в главата й! Когато я попитах какво си пожелава за Коледа тя ми каза: Пожелавам си всички влюбени на този свят да се обичат и да бъдат заедно”. В този момент щях да се разплача. Даже очите ми се насълзиха. Та това е по-нормално и истинско от всички пожелания за пари, коли, повишения и всякакви дрън-дрън, които обикновено изливат върху теб „нормалните” хора по празниците.

Имаше друго момиче с диагноза олигофрения. Тя пък ми разказа, че майка й е в чужбина, забравих точно къде, ама беше някакво екзотично място. Малко се осъмних, че изобщо майка й е там и че тя някога е стъпвала на това място. Обаче тя настояваше, че е така и ми каза, че за Коледа си пожелава отново да отиде там. Защо? – попитах я аз. „Защото хората там са добри. Говорят ми хубави работи и ми купуват разни неща”. Отново бях в потрес. Нима има нещо по-естествено от това да искаш хората да са добри с теб? И ако си открил такова място – най-естественото нещо е да искаш да отидеш там. Макар и то да е само в главата ти!

А нима всички ние не измисляме в себе си въображаеми светове? Нима не бягаме от проблемите именно в тези наши хубави светове? Разбира се, че го правим. Та това е по-красивият начин на живот.

Бях потресена и от една история, която ми разказа директорът на женската психиатрия, докато ми обясняваше: „Абе момиче, ти знаеш ли изобщо какво правиш? Знаеш ли, че утре могат да те съдят?”

Преди време в женската психиатрия имало една жена. Забравих й диагнозата. Та тя веднъж се съблякла чисто гола и хукнала да тича по коридорите. В това време един мъж отивал на свиждане на съпругата си, която била в същото отделение. Звъннал човекът на звънеца (там всяка врата се тръшва след теб за последно) и една сестра му отворила. Мъжът отишъл при жена си като междувременно се натъкнал на гледката с тичащата гола. След време изписали въпросната жена, която се била съблякла. Състоянието й било стабилизирано, пиела си лекарствата и т.н. Тя обаче отишла в женската психиатрия с адвокати и казала, че ще ги съди, понеже са допуснали мъж да я види гола. И така. Май не ги осъдила, не си спомням точно. Та такива работи...

Тръгнах си от това място с водопад от впечатления, които дълго след това осмислях. Сетих се за тази случка, защото в момента съм на нещо като кръстопът и в съзнанието ми изплуват множество такива моменти, които са ме накарали да се откъсна от въртележката на ежедневието, да спра за миг и да продължа живота си по един по-смислен начин.  

добре е, че се трогваш от мъките и болките на другите, вдъхваш ми надежда. Не преставай да мечтаеш, търси там бягство от действителността, когато се налага.

как хората с каквито и да е,психически отклонения те карат да се замислиш за тези светове...действителен или не той съществува,само че в техните повредени мозъчета...този свят е начин те да избягат,да се скрият от нашия свят,подложен на какви ли не ....но ти го знаеш това...хубаво е че си имала контакт с този ако мога да го нарека-"начин" на живот...благодаря за разказа...

сигурно трудно си стигнала до този кръстопът. Мисля, че си намерила и вярната посока. Късмет и усмивки:)

Но е опасно да заживеем в тази наши измислени светове, колкото и да са добри и приятни. Поздрави за увлекателното четиво:)

Понякога имам особеното впечатление, че не точно хората в психиатриите са тези с психичните проблеми, даже напротив. Личните им светове, макар и въображаеми, са много по-добри от нашия, "нормалния".

Работил съм там, преди много време. Бях за кратко на първият етаж, тогава там беше т.нар. "съдебно отделение", а след това се преместих в "мъжкото", на третия ("женското", в което си била, тогава беше на втория етаж, сега вече не знам как е).

Напълно стандартни са нещата, които са те впечатлили. Ако влезеш обаче в "дълбокото", очароваността ти неусетно ще изчезне. Най-вече защото ще разбереш, че всичко онова, което ти възприемаш като "радост", като "мъка" и като "болка", изобщо не се възприема така от хората с психични отклонения. Ще осъзнаеш, както се казва, че "не знаеш какво е болка" :)) Ще осъзнаеш и много други неща, разбира се, но това вече е една съвсем друга тема.

Поздрави.

кое е "нормално"...и какво е лудост..
всичко е измислено, за да има някой..облаги
ако е извън..е луд...