Що за идиотия е да попиташ едно дете дали иска да яде бой? Вървя си и гледам как нервна майка влачи детето си по улицата и го пита: „Искаш ли да ядеш бой?”. А ти? – си мисля наум - „Ти искаш ли да ядеш бой?”. А нужен ли е всъщност боят при възпитанието на едно дете? Според мен, не. Ненавиждам глезени деца, които могат да те побъркат, но смятам, че не боят е определящ при възпитанието на едно дете. Защото боят сам по себе си не възпитава в нищо.
Та влачи въпросната жена детето, а то пищи: „Не искам бой, не искам бой”. Горе-долу всеки ден ставам свидетел на подобни гледки. Просто последния път наистина ми кипна. Причината може би беше, че точно през този ден се натъквах все на ужасни гледки по улицата като човек, продаващ дървени фигурки, от който никой не си купува нищо и протегнати ръце за милостиня на възрастни жени. Ужас! Та репликата „Искаш ли да ядеш бой?” вече беше последната капка. Защо, по дяволите, трябва да има толкова много насилие около нас? С бой ли ще възпитаваш един бъдещ мъж, който утре ще пребива жена си? С бой ли ще възпитаваш една бъдеща жена, която утре ще бие детето си? Разбира се, част от децата, които са били бити като малки, след това избягват този модел на поведение в собственото си семейство. Но това е друг въпрос.
Не е ли по-добре да не глезиш детето си прекалено и да не го превръщаш в лигаво изчадие, което след това да биеш? Можеш просто да го възпитаваш в ценности, да му казваш кое е добро и кое лошо. Децата не са глупави, те схващат много добре и ако му обясниш нещо със съответните стимули, или под формата на игра, то веднага ще възприеме. Липсата на възпитание в ценности е голям проблем в момента. Просто гледам по-младите поколения и виждам (не всички, разбира се) как просто те растат без никакви ценности. И ми се доплаква от това. Защото не може така. Накъде отиваме при това положение?
:)
Поздрави :)))
