Борис Виан има един разказ, който се казва така и в който се разправя за едни скиорки дето пребиват и даже убиват един воайор, който дори не е воайор. Обаче на мен ми се случи нещо подобно, в смисъл, че беше странно. Вървя си през една градинка и гледам група деца, които подскачат и ръкомахат. И се чуват възгласи: „Хайде де, покажи си пишката. Дай да я видим колко ти е дълга?”. Децата, около 10-12 годишни момчета, може да имаше и момичета, крещяха и сочеха с пръст към храстите, а в тях очевидно имаше човек. Той явно се притесняваше, защото не бе очаквал подобна реакция от играещите си деца. Вероятно е искал просто да си седи в храстите и да си върши неговите си неща. Но не би! Децата се бяха ожесточили много. А той незнайно защо седеше там. В смисъл, че нормалната реакция е да си вдигнеш ципа и да избягаш, колкото и да е сконфузно, а не да продължаваш да стоиш в храстите.
Побързах да отмина този цирк, защото ужасно ме хвана срам, имах чувството, че аз съм в храстите. Помислих, че децата са ужасни.
Някой ще каже: „Ама той е опасен!”. Не, воайорите не са опасни, даже са много плахи. Това не са онези чичковци, които подлъгват с шоколадчета малките момченца. И после ги примамват на едни сумрачни места, а накрая историята придобива вестникарско заглавие от типа последна страница на „Нощен труд”.
Та мисълта ми е за детския цинизъм и то не конкретно за тази случка, а по принцип. За това, че се подиграват на недъгавите и различните, че са научени от възрастните да странят от всеки, който не се вписва в рамките и т.н. Някак си са ужасни...
А дали да си покажеш оная работа в парка е по-срамно, отколкото да крадеш държавата? Дали е по-срамно от това да лъжеш близките си хора. Дали е по-нечестно от това да клеветиш другите? Дали? Обаче в нашето общество на тези явления никой не им обръща внимание. А това е много жалко. Възмутително е когато някой се снима съблечен, когато е прост или ходи със скъсани дрехи, или без дрехи. Обаче когато някакви утрепки гаврят с държавата не било възмутително. Понеже са облечени добре и се показват по телевизора, откъдето бълват безсмислици и откровени лъжи. А народът воайорства и гледа сеир.
Така така с воайора...
Чете се на един дъх :)
Много добър изказ имаш.
Алоха :-) :-) :-)
А децата са бял лист на който възрастните пишат и отпечатват своята омраза и цинизъм, безверие или страхове. Тази сутрин гледах един хубав стар български филм "Деца играят вън" от 1979 г. Като слушах репликите на родителите се ужасих.Да станеш професор е престижно, но да се научим да бъдем добри родителино е много по-важно и отговорно.
