Времето е пари, следователно всичко в този живот се върти първо около времето и след това около парите. Ако във веригата с яйцето и кокошката все още има спор, въпреки, че аз залагам на яйцето, то във веригата време - пари, първо е времето. Бързаш за работа, бързаш за училище, бързаш за среща, бързаш за вкъщи, бързаш да пораснеш, бързаш да живееш, бързаш да умреш, бързаш да постигнеш нещо, бързаш да не те изпреварят, бързаш да забогатееш, бързаш да натрупаш още, бързаш да се усъвършенстваш, бързаш да си развиеш таланта, бързаш да си иноватор, бързаш да си №1.
Спри се! Нужно е малко търпение. Малко спокойствие. Малко хармония и разбиране. 
Всички гадости, които си е причинило човечеството са от бързане и от ламтеж за пари. Тормозим животните, бързаме да ги изследваме. Не се опитваме да вникнем в техните свят и същност, както са правели нашите предци. Бързаме да ги дисектираме и анализираме, а бързаме, за да открием нещо. Да го открием първи. От бързане сме докарали Земята до смъртен одър. От бързане да изкараме от недрата й всичкото злато, всичкия нефт, всичките й ресурси, само и само да станем по-богати. 
Бързаме да открием човека до себе си, поради което често се заблуждаваме, че сме го открили, понеже както се пееше в една песен "Когато те търсим те виждаме, дори да те няма любов", а в една друга пък се пее "Бързаш, няма време".
Бързаш да се докажеш. От бързане понякога забравяш за какво всъщност си мечтал в началото. 
А имаш нужда да гледаш нещата на забавен кадър. За да видиш детайлите. Онези мънички неща, които правят живота ни толкова шарен, смислен и добър. Имаш нужда от време. За да го споделиш с любимите си хора. За да не стане така, че живеете врата до врата, а не сте се виждали от години. За да не стане така, че делите едно легло, а не сте се засичали от миналия вторник. 
За да не се случва онова отвратително нещо, наречено РАЗМИНАВАНЕ. Понеже е нелепо да се разминеш със сродните си души от бързане да гониш вятъра. 
Депресиращо е да се разминаваш по улиците вече със забързани хора. Искам да видя усмивки. Искам да видя очи, а не блуждаещи погледи. Искам да видя мечти. Искам да видя нещо по-красиво, нещо по-различно, нещо по което се отличаваме от животните, които измъчваме. Та те са по-добри от нас! Не вярвам, че най-голямото падение в тази Вселена е да си човек. Искам да видя, че не е така.
Стига вече бързане!

се разказва хубава случка по този въпрос. Ще импровизирам, защото съм го гледала супер отдавна, така че не отговарям за детайлите, но се сетих за смисъла, затова ще я разкажа. Западноевропейски туристи отишли на екскурзия в Мексико и наели местни, които да ги водят при изкачването на върха на някаква планина.Тръгнали местните да ги водят и напредвали с такова бързо темпо нагоре, че нашите хора едва ги следвали с изплезени езици. Малко преди да достигнат върха, мексиканците изведнъж спрели, седнали и зачакали. Туристите последвали примера им, но минало доста време и те попитали: "Защо спряхме за толкова дълго време, върхът е съвсем близо?", а онези им отговорили: "Много бързо се изкачихме, затова сега, преди да покорим върха, трябва да изчакаме и душите си".
Поздрави за постинга и аз често мисля за тези неща.