Прибирах се от работа. Автобусът трябваше да завие от ул. „Шипка” по бул. „Евлоги Георгиев”. Шофьорът беше младо момче, а до него имаше по-възрастен човек (негов колега, както се оказа по-късно). Вместо да завие както е маршрутът, по-възрастният шофьор посъветва колегата си да мине направо и тогава да завие, но задръстването беше огромно и завоят просто не можеше да бъде взет. Трябваше да се дава на заден, а нямаше накъде. Около 20 минути се правиха различни маневри, но завоят продължаваше да не може да бъде взет. По-възрастният шофьор седна на мястото на по-младия, но пак не ставаше. Дадоха малко на заден, но – не. Завоят нямаше взимане. Автобусът вече беше плътно прилепен до тротоара, а пътят му се препречваше от пътен знак, който не обърнах внимание за какво сигнализираше. И тогава се роди гениалната идея. „Трябва да се изкърти табелата”. И изкъртиха табелата. Автобусът се качи на тротоара, слезе пак на пътното платно и продължи сред задръстването.
Имаше някаква необикновена солидарност сред пътниците и двамата шофьори. Даже едно момче тръгна да слиза, за да помага, но табелата много лесно поддаде. Да, не е правилно да се изкърти табелата, не е правилно автобусът да не си следва маршрута, обаче като че ли на никой не му пукаше за това, защото всички бяха обединени около общата цел, а именно – да се вземе завоят.
Тук е мястото на един куп разсъждения за това, че ето на – затова държавата е на този хал, понеже правилата не се спазват. Че това в една цивилизована държава просто не може да се случи и все неща в този дух.
Но няма ли очарование в това, че се случват именно такива шантави неща?
Разбира се, не е правилно да изкъртиш пътния знак, защото ако утре стане инцидент, заради неговата липса, ще бъде повдигнат и този въпрос. Но въпросът е в друго, а именно в шарените истории, които ни заобикалят и ни поставят всеки ден в абсурдни ситуации, обединени най-общо под надслов: „Живеем в България”.
19.02.2008 22:48
Представяте ли си в някоя развита европейска държава да се случи подобен абсурд?
20.02.2008 10:25