Напоследък започнах много често да давам пари на непознати хора, които ме спират на улицата. По два, по три, пет, даже на един му дадох седем лева, понеже му трябвали за билет до родното място. По принцип всеки може да те излъже, но има някои хора, които като ме погледнат в очите и не мога да опиша какво чувствам, обаче преценявам, че трябва да им вярвам, или просто някак си усещам, че трябва да им помогна.
Онзи ден влизам в един магазин до работата да си купя цигари. И вътре един възрастен мъж си говореше с продавачката. Направи ми място да си купя цигари и реших, че се познават и си говорят само. Купувам си цигари. И той ми вика: „Ще ви дам тази видеокасета. Трябват ми пет лева”. Даде ми и някакво обяснение, обаче не го чух какво. Само му оставих рестото от два и нещо, защото нямах други дребни в мен и не взех касетата. Винаги се чувствам неудобно.
Спира ме един циганин пред един павилион преди две седмици и ми вика: „Имаш ли една цигара?”. Давам му цигара и той почва: „Виж ме на какво приличам – мръсен, гладен, две деца имам. Дай ми някой лев да купя банички на децата”. И аз му дава два лева. Верно беше много зле, миришеше на кофа за боклук, все едно беше спал в контейнер. Може и да ги е изпил, ама реших, че е честен.
Навръх Коледа един човек на Университета ми обясни, че му трябват пари, за да се върне до Кюстендил, понеже го обрали. И тръгна да ми дава часовника си. Много ми стана гадно и му дадох пари за билет, или за каквото там му трябваха. След петнайсет минути на „Витошка” ме спира едно момче – събират пари за операция на някакво детенце. И аз му викам: „Не мога. Току що дадох седем лева на един дето иска да се прибира до Кюстендил”. А той ми разправя: „Той те е излъгал, а пък ние не ти искаме седем лева, а само два лева”. Обаче просто нямах възможност повече.
Най-гадно ми стана преди около месец в едно място за бърза закуска. Приятелят ми си купуваше някакъв сандвич, а вътре имаше една много възрастна жена, която гледаше едни банички. И нищо. Само ги гледа. Според мен нямаше пари да си купи и много исках да й помогна, обаче ме беше срам да я попитам дали иска пари или да й купя нещо. Ужасно много се депресирах и даже очите ми се напълниха със сълзи. Приятелят ми тръгна да ме успокоява, че сигурно има тристаен апартамент, но не иска да го продаде и затова няма пари, понеже такива случаи не са никак малко, обаче дълбоко в себе си бях сигурна, че тази жена се нуждае от помощ.
Аз се разстройвам, дори когато, случаят с апартамента е налице. Спомням си за Еди клошаря. Той живее на улица „Дунав” в центъра на София. Има тристаен апартамент, но го е напълнил целия с вехтории и живее в мазето. Преди няколко години правех репортаж. Хората, които продават покривки на „Александър Невски” и си държат нещата във въпросното мазе като наематели, бяха изхвърлили нещата на Еди. Той беше много тъжен. Вика ми: „Виж, изхвърлили са ми дрехите, обувките. Ама остави мойте неща, изхвърлили са храната на котенцето ми и сега няма с какво да го нахраня”. И на мен ми рукнаха сълзи от очите. После всички ми разправяха, че не трябва да страдам, защото той имал тристаен апартамент в центъра и можел да взема 1000 евро наем на месец и да си живее като цар. Обаче на мен ми беше ужасно гадно. И особено заради това с котенцето.
И се чувствам виновна всеки път когато мина покрай някой човек, протегнал ръка за милостиня, или дори да не е протегнал, а просто който го виждаш, че е в безизходица. Тук не визирам онези с отряаните крака и ръце дето са мафия, на тия никога не им давам нищо. Обаче като видя човек, наистина изпаднал в нужда и се питам: „Защо, по дяволите, живея в тази държава?”.
Разходката на мисълта из непознати град ...
Приятели, познати, непознати и безразлич...
поздрави:
17.02.2008 12:37
пс: Един просяк обикаляше масите лятото на едно кафене на площада. На съседната маса, мъж с жена и бебе в количка му отказаха. Просяка се обърна и взе в ръцете си един пластмасов стол и замахна към жената и бебето. Нахвърлиха се хора и го пребиха от бой. Просяците нямат харизма, не казват благодаря, злобни са, лоши са. Мразя ги.
17.02.2008 13:34
Това е единственият ми случай
Ако искам да помогна на някой,предпочитам да го направя лично,а не с "хуманитарни " посредници
Слушай, ти даваш на всекиго, когато можеш. Нямаш рационално изведени критерии, които да защитят сърцето ти, докато даваш и малко след това. Аз, когато, допреди година-две, давах по същия начин, си казвах: "За да иска да получи от другиго, значи нещо не му достига. Аз не знам, и се съмнявам, че са точно пари, от което се нуждае. Но това, което той (или тя) ми иска са пари. Дали лъже или не не е важно. Важното е, че този човек е стигнал до действието да проси от мен. И аз ще му дам, щом живота го е повел натам (първа причина) да проси, а мен ме е довел дотам (втора причина транзакцията :-) да се осъществи), че да мога да дам.".
Обаче сега мисля за парите по нов начин. Прочетох малко книжки по икономика и вестници и започнах да се отнасям към тях умно, а не емоционално. От икономическа гледна точка, този, който ти предлага пари от твоя джоб да преминат в неговия, най-напред си прави рекламата: "мръсен съм и имам две гладни деца". Ама за теб, за клиента, не мисли. От какво се лишаваш ти, като му даваш два лева? Би могла да спестяваш или инвестираш, което ще ти позволи да нямаш финансови затруднения, а това ще даде повече свобода на духа ти. Ще имаш творческия потенциал да измислиш как да стане нещо наистина добро, а също ще ти се освободи време, за което да изкараш начинанието до завършек. Така ще си сигурна какво точно си свършила и ще бъдеш доволна.
Този човек не мисли за теб. А мисли ли за децата си тогава? Къде е доказателството, че може да му се случи да мисли за другиго? Виж от колко дълго време е оставил ума си да бездейства, виж за каква степен на себезанемаряване става дума. И ти инвестираш в него? Изводът е че за теб ще последва финансов проблем, щом харчиш парите си предимно емоционално. Теб може би те е страх докъде може да се случи да изпаднеш. Даваш, с което декларираш, че не си в позицията на изпадналия в беда, а на даващия и, че се надяваш нещата да си останат така.
При което "нещата" не стоят на едно място. Когато даваш, ти ставаш малко по-бедна. Добре е да знаеш защо. Защити се от страха, че някой ден може да ти се случи и на теб не като поддържаш "бизнеса" на просията, който не одобряваш за себе си (а за него, твоят нов бизнес-партньор?). Защити се с помощта на рационално аргументирани действия. Каквото е например изборът да влагаш парите си в полезни за теб стоки или концепции. Възвращаемостта им, финансова, идейна, ти гарантира сила в обществото. Отстоявай себе си.
Ти на просяка ще дадеш, но той как гледа на тебе? Като на събрат или като на улична чушмя, дето трябва да се помъчиш да намериш колая как да я накараш да пусне. Как отвръщаш ти на безразличието му към твоята житейска позиция, на безочието, с което те кара да се чувстваш уязвима и на което слага цена от 2 лева? Ти купуваш неговия продукт, финансираш го, вървейки срещу себе си.
Спомни си, че хората се отнасят толкова лошо с теб, колкото ти си допуснала да се отнасяш със себе си. И когато до теб липсва някой от любимите ти хора, на когото да разчиташ, защити себе си поне както би очаквала от него да направи за теб.
Щом проси съчовекът, то не е от добро (казано относително - инак, "защо пък и да не проси"). Прецени, моля те, за каква част от недоброто, което идва при теб, смяташ, че можеш да поемеш отговорност. А сетне дай на просяка акълпарасъ (както казват турците), плати си за собственото невежество и за поуката, до която си била провокирана да стигнеш.
Да, Червеният кръст. А какво ще кажеш за Уницеф, ООН и ... ЕС? :) За това написах уточнението в скобите.
malkotokuche,
Точно така. Бил Гейтс пере пари чрез неговата фондация, а Уорън Бъфет е за затвора ;)
И още две истории.
Веднъж дадох 2 еуро на една румънска циганка в Италия. Напомни ми за България и почувствах носталгия.
Веднъж направих малко дарение от 2 книги на една университетска библиотека в България. Реакцията на моите колеги-студенти беше: "На какъв се правиш с тези дарения? На никой не са му притрябвали тъпите ти книги."
наздраве:
Когато плащаш пари и получаваш друг вид енергия, вътрешния ти енергиен баланс е запазен, но ако се чувстваш "ограбена", "уморена", енергийния ти баланс е в минус, т.е. дала си енергия (пари) но не си получила нещо в замяна. Нещото не винаги е материално, може да бъде задоволство, чувство, че си богат, силен, голям, да си погалиш егото и т.н. Важното е да се чувстваш добре след акта на плащане - независимо дали е покупка или дарение.
Това е сделка - среща на взаимни интереси и ти си тази, която трябва да средиш за соствените си интереси (енергиен баланс). Не можеш да разчиташ, че отсрещната страна ще те пази. Най-верния съвестник в този случай е интуицията и ти чудесно я слушаш. Успехи.
17.02.2008 17:42
На това американците казват мънимениджмънт, тоест да знаеш как да управляваш парите си, независимо колко ги имаш. Защото ако не знаеш да управляваш парите си, никога няма да ги имаш и винаги ще изтичат през пръстите ти като вода през решето.
А аз казвам така: Ти имаш проблем с дебелото черво, поради което пушиш, лесно изпадаш в депресия и лесно съжаляваш другите. Дори толкова лесно, че даже аз да ти поискам пари и на мене ще дадеш.
Учителят казва така: Няма съдба! Има "Кой каквото си е надробил, това ще сърба!" Тоест, ако някой няма пари, то е защото не ги заслужава; ако някой няма жилище и живее на улицата, то е защото така е подредил нещата си. И все така в този дух. Оня с тристайния апартамент дето живее в мазето потвърждава думите на Учителя.
Или иначе казано - не трябва да съжаляваш хора, които наистина нямат пари, защото те сами са си виновни за това. Да не говорим, че всички, които ти искат пари са чиста проба МОШЕНИЦИ. Но дори и когато и на тях даваш пари, това пак зависи само и единствено от ТЕБЕ, а не от тях! Нали не са бръкнали насила в портмонето ти?
Мънимениджмънтът се учи - има много литература по въпроса в Интернет, а дебелото черво се лекува най-лесно с йога или с китайска медицина. Но внимавай, защото и там има твърде много мошеници и некадърници!
17.02.2008 21:13
Когато молиш за помощ, не се лакомиш за още и още. Поне според мен.
ЗА друг случай ми разказаха ( аз не съм го видяла с очите си, но не се и съмнявам ) Става въпрос за един дядо, който седи покрай Св. Неделя и е с патерици. Цял ден се правел на инвалид. Така една вечер мой познат го видял, че си тръгвал от мястото, и понеже вече било тъмно хвърлил патериците и се качил в някаква кола. На другата вечер това се повторило. Е кажете ми, какво е това?
"Е кажете ми, какво е това?"
Това е опит да налеете малко акъл, знания или ако щете да отворите очите на такива като danel и другите от тоя род.
Но те предпочитат да са си такива каквито са си! Хак да им е!
По въпроса за даването:
Дава се само на онзи, който заслужава! В противен случай има да се оплаквате, че някой ви е излъгал или да се оправдавате, че така се чувствате по-добре.
Между впрочем, щом някой просещ е успял да ви излъже, значи заслужава да получи наградата си, нали? После може и да ви се присмива, но вие не можете да го чуете.
А това, че не искате да си признаете, че са ви излъгали, си е само ваш проблем.
Като искате да помагате - добре, Ваша воля! Но след като помагате известно време или известен брой пъти, задайте си въпросите: "И какво постигнах с моята помощ? Всъщност успях ли да му помогна на сакатия да не е сакат, или поне да си намери работа вместо да проси, или да придобие някакви знания и умения? Да не би с моята помощ и на други като мене всъщност да му показвам, че и така може да преживява - от чуждата милостиня?"
Ако намерите отговор на тези въпроси, но от гледната точка на РЕАЛНАТА помощ за сакатия, ОК. Ама съм сигурен, че всъщност вие помагате на себе си да се сдобиете с някакво измамно чувство, че се чувствате по-добре, без да се замисляте точно по въпросите, които ви зададох!
Когато пиша, че се помага само на когото заслужава, имам пред вид точно това - разговаряхте ли с човека да разберете какво може и какво знае, търси ли си работа или разчита само на просията? Ако е човек, който има нужда от реална помощ да се научи на нещо, да си намери някаква работа - ОК. Но ако разчита на милосърдието на българина, моля да ме извините, но това просто е нечестно именно спрямо милосърдните.
Българският народ е изключително мъдър и е съхранил своята многовековна мъдрост в народните поговорки. Препоръчвам Ви да ги четете и прилагате по-често. Една от тях казва: "Помогни си сам, за да ти помогне и Господ!" А точно това Вие и другите като вас (милосърдните) изпускате от вниманието си. Тоест няма лошо да помогнете на човек, който се бори с трудностите на живота, но да помагаш на човек, който разчита на просията, това си е чиста наивност. А наивността е резултат от липса на определени знания за живота.
А пропо, знаете ли, че просията е била забранена в България със закон преди 1944 г.? Дали онези хора тогава не са разсъждавали именно като мен?
19.02.2008 00:43
Щом полицаите са ви казали така, това означава само едно - че те имат достатъчно информация, за да направят верните изводи.
Отговорете си само на един въпрос: Защо в Италия не признават на циганите граждански права и не им дават паспорти на граждани на Италия, съответно техните цигани не са граждани и на Европа? За разлика от нашите. Вероятно на Европата някога ще й дойде акъла в тази посока...
поздрави:
20.02.2008 07:55
Вървим си аз и един приятел на центъра на Добрич.Спира ни момче на 20-22 години и ни показва снимка на момиченце и казва ,че то е болно от парализа.Даваме 2 лева .На другия ден пак този младеж ни спира(егати късмета) и ни казва:,,Това момиченце е болно и ....'' и т.н. Аз му спирам енерцията и му казвам: ,,Вчера дадахме пари за това момиченце!'' ,а той ми казва: ,,Не е вярно бъркаш се това е друго!'' С уважение казах: ,,Ае бягай от главата ми ,аз да не съм тъп''Заминах си обърнах се и онзи смяташе да нападне следващата жертва 30 годишна жена! Да питам: ,, Ква е тази мафия и държава където живеем?'' То хубаво Бог пази България ,ама народа кой го пази?????''
13.07.2011 22:48
05.09.2011 11:28
30.01.2012 15:39
17.10.2012 06:07
17.10.2012 06:20
20.10.2012 08:06
21.10.2012 07:57
21.10.2012 10:30
21.10.2012 11:15
21.10.2012 13:19
21.10.2012 22:03
23.10.2012 00:05
23.10.2012 01:09
23.10.2012 01:10
24.10.2012 02:16
24.10.2012 07:56
25.10.2012 07:51
25.10.2012 14:33
26.10.2012 07:50