Всяка прилика с истински лица и събития е напълно случайна. Кметът бе много ангажиран този ден. Сутринта трябваше да се яви с разлика от 10 минути в осемте национални телевизии, за да изкаже мнение по актуални политически въпроси. Стана му ясно, че дори той няма да успее да се справи с това предизвикателство, поради което се наложи на няколко места да се включи по телефона, а на едно – чрез видеконферентна връзка. Много национални телевизии се бяха завъдили – цели осем, не беше като едно време... Кой ги раздаваше тези лицензии?След дефилето в ефира на осемте национални телевизии, кметът трябваше да открие в 10 часа 3D кино в старческия дом в ж.к. „Дървеница” и хокейна пързалка с олимпийски размери в ж.к. „Люлин” 69-ти микрорайон в 10,30 часа. Пак му стана ясно, че трудно ще се справи, но за щастие Столичният общински съвет бе гласувал да се закупи хеликоптер за нуждите на градската управа, а покривът на старческия дом, разбира се, бе пригоден за кацане. Така че кметът успя да се справи и с тази задача. Некадърен журналист се опита да зададе глупавия въпрос защо им е 3D кино на възрастните хора, но кметът го отряза с думите: „Въпросите след следващото събитие”. Кметът бе неспокоен. Беше вторник. А както всеки вторник управата на левицата, се събираше в червената централа, за да мъти конспирация срещу него. Ясно бе, че този път ще го атакуват пред обществото за провала на интерактивната система за телепортиране на деца от детските градини директно в домовете им. Системата беше добро начинание, защото така родителите щяха да се чувстват спокойни, че децата им ще са си вкъщи, без да се налага да ходят да ги прибират от детските градин, но за беда системата не сработи и няколко деца изчезнаха безследно в небитието. Космически експерти дори се надпреварваха да прогнозират по страниците на вестниците, на коя точно планета би могло да са запратени децата, но уви, резултат нямаше. Ниският бюджет на разследващите органи не позволи междупланетно издирване, за което разбира се, кметът натопи премиера. Сега обаче бе ход на министър-председателя и той със сигурност щеше да хвърли цялата вина върху кмета.Някой трябваше да бъде уволнен. Все пак трябваше да има изкупителна жертва. Кметът тъкмо се приземяваше върху хокейния стадион в жк „Люлин” 68-ми микрорайон, когато забеляза как вятърът вее косите е небрежно-закачливата рокля но водеща журналистка, отишла да отрази събитието. Дали заради мен се е облякла (разсъблякла) така? – помисли си той и в очите му пробляснаха пламъчета. Това го разведри малко от мрачните мисли. -         Кмете, кмете – развика се задъхано журналистката. -         Да – обърна се кметът. -         Няма ли да уволните някой за провала на системата? – попита тя. -         Разбира се, че ще уволня – отговори кметът, но все още не знаеше кого, което го притесни. Мисли, мисли, мисли – повтаряше си той, но никак не му се отдаваше, тъй като бе приклещен натясно. -         Кажете, кого ще уволните – настоя журналистката. -         Ами, проверката, която назначих, показа, че виновен за провала на системата, е зам.-началникът, по експлоатационните въпроси на отдел „Технологии” към Дирекция „Образование” в Направление „Образование и култура”. -         Благодаря ви – възкликна журналистката, която се зарадва, че първа ще съобщи грандиозната новина за изкупителната жертва. Беше станало обяд. Човек би казал – време за обедна почивка. Но не. Беше време за спорт. В това време  в червената централа се готвеше пъклен план за орезиляването на кмета и срив в общественото доверие към него. Лично премиерът председателстваше заседанието на което лидерът на градската управа на партията и враг №1 на кмета се усмихваше лукаво и се канеше да заличи градоначалника от лицето на земята. На пресконференцията след заседанието бе обявено, че се предлага народен съд за кмета, затрил в небитието, децата на десетки почернени майки. Зовът за всенародни вълнения обаче остана нечут. На митинга излязоха единствено скърбящите майки. Те обаче бяха пометени от десетки хиляди други майки, излезли в подкрепа на кмета. Майките-защитнички на градоначалника държаха огромен плакат с портрета му и не можеха да бъдат спрени от нищо. Те бяха толкова силни, че можеха да пометат правителство, президент и държава. Можеха да пометат вселената. 
Кметът се изтегна на коженото си кресло вечерта и си пусна телевизора. Това, което видя го зарадва. Беше станало време да си ляга. Утре бе поканен да коментира актуалните събития от изминалия ден, а както добре се вижда – имаше какво да се коментира.